| За себе си:
| Няkой чука на вратата...
- РљРѕР№ СЃРё?
- Аз съм самотата.
Отвори ми!
Паднала е нощ.
РќРµ СЃРµ плаС?Рё,
аз съм с теб
дори във твойте мисли.
РќСЏРјР° РґР° РёР·Р±СЏРіР°С?,
разбери!
Няма път назад или напред -
заключени врати.
Р? тази РЅРѕС‰ СЃРё СЃ мен,
както винаги сами.
Не ме мрази,
сътворена съм така -
аз съм самота.
Не ме моли да си вървя,
аз сама ще тръгна призори!
Ето, СЃСЉРјРІР° СЃРµ, Р° ти мълчиС?.
Мълчанието ти е вик!
Чао. Тръгвам си,
до следващият ти самотен миг. |
