| За себе си:
| Приказка за сърцето Така започна всичко, в слънчев ясен ден- една приказка за любов красива, покорила ледено сърце. Историята на това сърце е дълга, изпълнена е с мрак и ужас тя, но любовта била по силна- стоплила го с нейна светлина. В дни на отчаяние, дни без спомен, превърнало се това сърце във кал, а съдбата дращила по него, без капка милост и печал. Неудържима скръб обхванала сърцето, че тя оставя тез следи и решило то да бъде леден камък, за да забрави тези дни. Искало да види светлината, да докосне с поглед нейните лъчи, но продължавало без глас да плаче в тъмнината, молейки се на съдбата : - СПРИ! Но вятърът дошъл при него, пожалил го с топли нежни ръце, прошепнал му с глас потаен: -Моля те недей да плачеш мое сърчице... А този вятър бил живота, довял със себе си и слънчеви лъчи... и пренебрегвайки ударите на съдбата, сърцето почнало да се топи... Част от него осъзнало, че любовта са тез лъчи и сега било шастливо... и свободно то да полети... И тази приказка завършва, като появата на слънчев ден, приказка за една любов красива приказка за ледено сърце... |
