| За себе си:
| Взимам тихо ръката ти, хладна и бяла, като гълъб спасен от дъжда. Отстрани на косата ти свети изгряла една малка дъждовна звезда. Стой така, стой така. Нека тя да ни свети. Нека тя да ни води в леса. Може би ще намерим вълшебното цвете, дето прави добри 4удеса. Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя. Равнодушни недей ни прави. Ако искаш вземи ни и хляб, и постеля, топлинка само в нас остави!"... |
