Спасявам си душата. На края на града. На края на живота. И само сутрин, между съня и будността, внезапно усещам тялото си младо, духа — непримирим и горд, и ми се струва — ей сега ще блесна, ще се стоваря, справедлив сато меч, над този мръсен свят! Или ще го целуна, и тя — току що сътворена — невинно ще ми се усмихне
