| За себе си:
| Вятърът отвя прашинката в окото ми,
която ме караше да заплача…
Не, не беше виновна прашинката,
просто споменът за един ангел,
който застана на моя праг
смути душата ми и сърцето
заплака от щастие!…
Искам да вали, когато плача,
тогава чадърът ще скрие лицето ми
и аз ще стана невидим!
Невидим за всички…
|
