| За себе си:
| ... Да обиколи и да побутне най-сладкото зрънце нар, сякаш зряло под слънцето на Сурабайя, докато чувам най-любимата си музика в този грешен свят, пред която дори Моцарт е обикновена изпусната по стълбите тенджера - писъците ти, отначало тихи, плахи сякаш, после надигащи се в най-омайното кресчендо, докато стигнат грандиозния финал, пред който и Боговете крещят стига, стига .Но вече трябва да свършвам - ха-ха, всеки момент, целувам те - защото само да мечтая е непоносимо.
Твой, дух и тяло, (п)
|
