| За себе си:
| Реално какъв трябва да си обаче, след като не можеш да избягаш дори от погрешните оценки за теб самия - клишираното определение "себе си". Донякъде загадка за външния свят, но задължително да си нещо, което отвътре да знаеш, че си остава трайно и непроменено, нещо, с което да се чувстваш добре, от това, че си ти. Вярно е, не всички ще харесват това "нещо", дори много хора ще бъдат срещани по пътя ми и ще ме отминават, но знам, че навън са и тези, които ще докоснат и оценят именно тази моя си същност. Не всички могат да разберат или оценят някого, нито пък можеш да си приятел на всички.
Понеже често тук ме питат - какво мисля за половинката, въобще за нещата от живота... В тези "неща" освен разум, от житейското ми фиаско до момента, съм се убедил, че е важно да има и съдбовна определеност. Всяка връзка между двама души си започва и върви нормално, до мига, в който не се сблъскат характерите и тогава се разбира, доколко държат един на друг, доколко могат да са заедно и дали ще продължат заедно напред или просто ще сложат точка. Все пак да имаш до себе си някого, който да знаеш, че мисли за теб, че ще се зарадва да чуе гласа ти, да драсне хубав смс през деня, да плануваш лятото си с половинката до себе си, да желаеш присъствието й и куп други емоции и положителни вълнения, това са според мен безценните събития в една връзка. Именно ако те присъстват ще са ориентир, който би гласял: "Човече, ти си най-щастливия, имаш до себе си някой, на който му пука за теб и е щастлив с теб! Не си губи шанса!", именно тогава позабравилото смисъл "нещо" любов, се изгражда и между тези двама души се строи нещо прекрасно ;) Както се казва дай Боже всеки му подобно щастие - хубава връзка с човек, с когото да се разбират, да си дават шанс, реванш, компромиси, обаче да не ви отегчавам :) Докато я открия и аз ще я търся... |
