Не знам каква съм. Винаги се колебая. Стремя се винаги да съм честна с хората. Влюбих се преди две години и разбрах, какво е истинска болка. От тогава се стремя да отблъсква момчетата. Обичам хората да са добри и то не само с мен. Аз съм изградена от грешки и всеки ден сажалявам за тях. Не искам да наранявам, но защо не правя това, което искам. Така боли и мен и хората на които държа. Искам да бъда с някого, но бягам от него. А после съжалявам за страхът си. Винаги успяват, тези, които могат да се борят и никога не се отказват. А аз вече се отказах. Ако не се бориш никога няма да получиш това, което искаш. Ако не се бориш винаги ще имаш само огризки и никога няма да си доволен от себе си. И ще наблюдаваш как ти отнемат желаното. Повече смелост. Ne sam bezgreshna izpalnena sam s mnogo nedostataci ne znaya mnogo osven, che moga da obicham. V jivota greshkite sa mnogo, no nay - golyamata se kazva GORDOST!!!
За краткия си живот се убедих, че ако не рискуваш просто гибиш. Първо време. А то все не стига. Времето е единственото, което ни пречи да поправим грешките си. Всичко се научава, но късно. Тогава връщане на зад няма. Все пак трябва винаги да можем да се изправим и да продължим. Аз продължавам напред. Един много умен човек от мен е казал, силни не са тези, които никога не падат, а тези, които могат да се изправят.
