| За себе си:
| Един единствен миг
остани да те докосна.
Не тръгвай в мрака безпризорен,
почакай утринта невинно росна.
Да, тъмно е... и хладно някак...
Ей там, пред теб е самотата,
а мога лекичко за миг
да си те приютя аз под крилата.
И знам, да, чудиш се защо ли
макар и с тягост във гърдите,
аз моята ръка към твоята протягам
и искам да те излекувам от сълзите.
Ела! Не бягай! Скрий се
под моите крила невинно бели
... дали са още ще усетиш
или с годините са потъмнели
|
